Храните, богати на добри бактерии, известни като пробиотици, може да се окажат “съвсем безполезни”, според последни проучвания. Група учени са анализирали подробно какво се случва, когато приемаме пробиотици. Резултатите показват, че пробиотиците имат много слаб или дори никакъв ефект за човешкия организъм.

Екипът от учени от научния институт Уейзман е приготвил собствен пробиотичен коктейл, използвайки 11 бактерии, включително щамове Lactobacillus и Bifidobacteria. Той е бил приеман от 25 здрави доброволци в рамките на един месец, след което по хирургичен път са взети проби от различни места в стомаха и червата на участниците в експеримента. Изследователите са искали да проверят къде бактериите са се настанили успешно и дали са довели до някакви промени в активността на червата.

Резултатите, публикувани в списание Cell, показват, че в половината от случаите добрите бактерии изобщо не са били усвоени. В останалата част от случаите те просъществували за кратко, преди да бъдат изтласкани от естествено съществуващите в организма ни микроби.

Изследователската група също така проучила влиянието на пробиотиците върху 46 доброволци, преминали курс от антибиотици, които унищожават както добрите, така и лошите бактерии в човешкото тяло. Проучването показва, че приемането на пробиотици води единствено до забавяне на възстановяването на нормалната микрофлора у нас и съществуващите там полезни бактерии.

“Противно на настоящата догма, че пробиотиците са безвредни и дори полезни за всички, тези резултати разкриват нов потенциален неблагоприятен страничен ефект от употребата им с антибиотици, които дори биха могли да доведат до дългосрочни последствия”, разяснява д-р Елинав, автор на изследването.

Ако броим всички клетки в тялото си, само 43% са човешки. Останалата част от нашата микробиология включва бактерии, вируси, гъбички и едноклетъчни аркаи. Човешкият геном – пълният набор от генетични инструкции за човешко същество – се състои от 20 000 инструкции, наречени гени. Но добавете и всички микроби и цифрата излиза между 2 милиона и 20 милиона микробни гени. Това е известно като Втория геном и е свързано с болестите, включително алергии, затлъстяване, възпалителни болестти на червата, болестта на Паркинсон, предразположеността ни към развитие на рак, податливостта ни на лекарства и дори депресии и аутизъм.

Трилионите бактерии, обитаващи нашите черва, имат различна комбинация за всеки човек. Д-р Елинав казва, че е погрешно да очакваме някакъв пробиотик да работи за всеки един от нас. За да бъдат наистина полезни, в бъдеще пробиотиците ще трябва да бъдат приспособявани към нуждите на отделните пациенти. “И в този смисъл купуването на пробиотици в супермаркета, поне за част от населението, е съвсем безполезно”, заключава той.”

Източник: cell.com, newscientist.com